Искам да се оплача....Ама хич не ме интересува,пет пари не давам...изобщо по дяволите и сякаш никой който ме слуша не схваща.Уж приятели,уж близки....роднини....ама гледат тъпо...даже насмешливо.Все едно..все едно ....не знам.Врънкала съм и съм мрънкала за глупости.Хора,наистина ми е зле....Намразих ги-всички на които казах,потресена съм от скептичните им последи,все е дно съм идиотка дет ги занимава с глупости.Те като ми споделят проблемите си аз така ли реагирах.И се сетих за това място...което от май много време стана вече,забравих.
Ама какво се обесняам и аз.Имам алергия.Сенна хрема.Кихам и имам хрема като за световно...световно,на което ще се класирам най-малко в челната тройка.От миналата зима,големите студове се обзаведох с нея.Няма стандартно лечение-някои неща помагат,за известно време,закърпват положението.А тази пролет по едни други причини,не мога да използвам и лекарствата които поне подтискаха симптомите.И вчера беше Голямата криза.Ужасно е...ама наистина.Текат сополи/извинете/,забърсвам с кърпичка,духам носа...след 2 секунди пак порой от сополи/извинете/-следва духане на носа.....няколко пакета кърпички.Навлиза се във фаза кихане:мощно,неподлежащо на овладяване,тресящо цялата глава:един път,втори,трети...пети,шести....десет секунди почивка,един пакет кърпички събират реката от сополи/извинете/ и следва пак кихане-6,7 пати подред.Започвам да дишам.От сополииии/извинете/ и кихане,този процес някак си ми се е изплъзнал,пропуснала съм го.И изведнъж-порой от сълзи рукват от очите ми и почвам да кихам.Няма спиране.Не може съседите да не са ме чули.Търча да другата стая за кърпички да си побера сополите/извинете/,правя няколко локвички по пода.Изсеквам се цял един нов пакет кърпички.И дишам.Охххххх...дииишам.И това продължава с часове.Главата ми вече тежи трийсетина килограма.В нея има тонове сополи, носът ми е обхванат от постоянен гъдел,така че кихането и пороя от сополи се редуват на равни интервали.Вече не виджам,Колкото и да забърсвам влагата в очите си,нова порзия сълзи ги изпълва.След няколко часа опити да овладея положението,при други кризи ми се е случвало да успея,някак си сякаш и този път успявам.Сополите спират да текат.....ооооообаче цената за това е малко нещо неописуема.Носът ми е запушен от една огромна,тежка раздуваща се маса.Дъх не ми остава.Дишам като риба на сухо и смъркам с нос кат някой шопар/хич не е смешно/.Тръшкам се на леглото,дишам през устата.Може би около десет минути така е сравнително добре.После усещам гъдела в носа....Следва порой от кихане,разтърсващо цялото ми тяло,цялата се изпотявам от напрежението,а най кошмарното е че усещам пробождаща болка в дясното ухо.Носът ми се отпушва и съдържането му бива побрано в пакет кърпички.Уплашена съм.Ухото ме боли!!! Туй вече ми идва много.
Посегнах към забранените лекарства.Знам от опит,че такава криза не може да бъде овладяна по естествен път.Но ме е страх от последствията.Много ме е срах.Днес нямам хрема.Дишам.Но ухото ме боли.Все си мисля как ме предупреди лекарката да не прибягвам към това лекарство.Само че вчера почивах,ама днес съм на работа.И лекарствата които тя ми предписа не ми помогнаха ни на милиметър.Сега ще видим-лекарството действа за кратко.Ще има следваща криза.
А аз имах нужда да се оплача и да не ме гледа някой отсреща насмешливо.ПОне нервите ми може да се поуспокоят....