Най-хубавите си постове пиша посредата на ноща.След края на деня,след края на вечерта,след като изключа телевизора,след като се завия с купищата си завивки и след като ме гушне мъжа на моя живот,започвам да ги редя.Мислено.Не знам как заспиват другите хора.Никога не съм се замисляла.Заспиването е няколко минути.....а може да продължи и часове.Като дете заспивах по един начин,сега по друг.Детските фантазии са нещо прекрасно и си спомням с носталгия за чудните светове които посещавах преди заспиване,обиколила съм цялата планета,съюзявала съм се с индианци,била съм и пират,летяла съм на покрива,живяла съм в прекрасни къщи,спасявала съм негри от робство, и съм откривала несметни съкровища и разбира се в мен се влюбваха най-готините герои от книгите и филмите...............Като порастнах взех повече да мисля за реални хора,реални желания.И тревогите и притесненията се настаниха в мислите ми преди заспиване..............Но тези мисли,които преди се рееха несвързано,непоследователно,неясно облечени само в емоции...сега си имат подреденост.Излагам ги.Изповядвам ги.Подреждам ги със слова,думи,идеи,връзки и взаимовръзки,тези и позиции бурно и убедително защитавани и доказвани.Някак за кратичко,но много емоционално разказвам какво ми е на душата.И понеже живота ми има страстни,силни желания,доста опасения,Малки събития, и усилия за Големи събития,разказите ми са си наистина емоционални и вихрени.......И в един момент осъзнах,че всъшност редя постове.Представяте ли си :)..............Колко време стана съм тук.Не помня.Водена от пословичната си страст към четенето хопата тропата взех да чета какво си пишат хората.И блог си направих.Не исках да оставям анонимни коментари.И в типично мой си разсеяновглъбен си стил,не обръщах много внимание на подробностите на “играта”.Важното си беше какво пишат хората.И все още е!! Чувствам се добре.Отпуснато,успокоено.Голямата Надежда и усмихнатостта съпътстват деня ми.Е...забравям какво съм “наредила” в главата си през ноща.И даже съжелявам,защото на мен си ми харесват постовете ми.Но през деня не мога да ги мисля по същия начин.Замислих се снощи някак си да ги записвам,но......това е едно кратичко и засекундно замисляне.Не се възприемем толково насериозно. Тази “ситуация” си има и други хубави измерения.Но са много лични и за тях точно сега не ми се говори.........

си е едно чудесно нещо. Заспивам с усмивка. Сутрин докато се разсънвам обикновено мятам несъбудилите се мисли в някой постинг. Понякога - когато се издразня - може и гневно-сърдито пред деня. Понякога влюбено-нежно вечер...
А после ми е много забавно да се връщам в дните назад и да чета какво ме е тормозило или вдъхновило.
Чета и другите. Радвам се с тях, ако мога да помогна с коментар, пак го правя. Ако ...
Хиляди са причините, но със сигурност се забавлявам.
И постингите са ти хубави, със сигурност.

:)